Много накратко:
31 дни ще казвам “сбогом и благодаря” на разни вещи от къщи.
Първи ден – едно нещо.
Втори ден – две.
Трети – три.
Тридесет и първи – тридесет и едно.
Очевидни предимства: КУ-ПИ-ЩА!
(Знам, че хората не обичат да им се крещи с главни букви, ама купищата са наистина ГОЛЕМИ!)
Например, че ще освободя пространство в къщи, което означава повече светлина, по-малко прах, повече въздух, което означава по-усмихнато аз, което означава …. и т.н.? Грантирам ти, че мога да го добутам до “което означава мир и любов по света” : )))))
Да си се върна на приказката: освен тези първосигнални предимства, аз лично очаквам много отговори на много въпроси, много ровене в себе си и предизвикване на честност, разбиране и т.н. Много интересно себеоткривателство, демек. Един булюк въпроси “Защо?” ме чакат!
Това нещо идва от Минималистите Джошуа и Райън и е известно като The Minimalism game. До мен стигна през Мила Бобадова и изключително богата й ФБ-стена : )
От правилата запазвам това, че:
– всеки ден дарявам/подарявам/изхвърлям зададения брой вещи
– тези вещи трябва да напуснат къщата /и живота ми/ до 24 часа на съответния ден.
Отказвам се от частта от правилата, според която:
– каним роднини и приятели, с които се предизвикваме заедно, и който издържи по-дълго, той печели (реми – ако и двамата изкарат по цял месец).
Отказвам се, защото съревнование с когото и да било не присъства сред моите предпочитани стимули.
Разбира се, ако някой иска да го направим заедно – добре е дошъл да го споделим.
Добавям си мое правило:
- всяка вещ ще напусне къщата и живота ми с благодарност за това, че е била при мен и за ролята, която е имала. И за това, което получавам чрез раздялата си с нея.
Проследяването:
(Не смятам да публикувам ежедневни снимки от процеса : )))
– ще си отбелязвам тук в “календарче” докъде съм стигнала.
– може, ако е удачно, да описвам някои от “Защо?-тата” и “Благодаря!-тата”.
И така, I’m Going on an Adventure!
“Календарче”
|
|
|
|
|
|
|
+ 59 : ))) |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Pingback: Happy-sketch everyday - С Вяра
Книгите броят ли се за неща?
(Празнициииии!)
Там ще е трудно – с книгите. Те са от “нещата”, дето трябва да продължат живота си. Така че, ако не открия начин това да стане, ще ги броя за “някои” : ))))
(Общественото крило на Човешката библиотека не ми е изхвърчало от главата – просто има 2 въпроса за решаване там : )))
Имам удоволството да се потупам по рамото, да се погаля по бузата, да си намигна в огледалото и да се изведа на разходка:
Конкретното играене на минимализъм ПРИКЛЮЧИ!
Резултатът (освен повече място и въздух в къщи) е че:
– като цяло започвам да се изкушавам по-малко от всякакви евентуално полезни и/или -ама-виж-колко-е-готинооо- неща.
– внимавам да не причиня излишни предмети на другите.
– много по-лесно ми е да изхвърлям (а аз съм събирач. Плюшкин, един вид : )))
– по-свободна съм от задържане в спомени.
– (даже на моменти ми се иска ВСИЧКО да изхвърля : )))))
Изводите са няколко … и нямат почти нищо общо с изхвърлянето.
Единият е, че ни се водя, ни се карам : ))))))
В условията беше да се изхвърля определената за деня бройка. Да, ама как отивам и ихвърлям 15 неща? А не 18? Затова след първата седмица правех по един целенасочен набег на запасите от вещи, хвърлях, броях, хвърлях, броях, хв., бр. и т.н. И после просто разпределях бройката по дните.
И така се получиха плюс 56 изхвърлени. Т.е. + -56 : )))))
Препоръчвам на всеки да го пробва това, наистина. Аз лично смятам да продължа. До … не знам кога : ))))) До винаги.
Брава!!!
Искаме пре-зен-та-ци-я! „Най-ярки моменти от хвърлянето“; или „Как ми се откъсна от/олекна на сърцето“; или… нещо по вашему. Но – да чуем! И видим! И се вдъхновим!
(Може – като част от серията „Чобити ни го говорят“.
)
Страхотна идея Вяра, интересно е да споделиш 3 години след края на експеримента дали минимализмът се е превърнал в навик.
Хихи… Космосът ползва дори биоботовете, за да ни напомня какви разговори сме водили, какви теми сме сръчкали пак, ммм, Вярише?
П.П. Всъщност… защо ли коментарът на „Ади“ ми се появи в пощата чак сега?
Защо ли… хихихи…