Поемам предизвикателството:
Всеки прекрасен Божи ден, т.е. 365 такива, да рисувам по (поне) една скицичка на нещо, което ме е направило щастлива!
(Идеята не е моя – взех си я, че даже поисках и разрешение, от тук, да са живи и здрави.)
Очевидни предимства:
– ще рисувам като дете хD
– в края на деня ще се сещам за всичките щастливости през деня!
– ще имам фън… или поне когато не се ядосвам, че едно кръгче не мога да направя : )))))))))
Предизвикателството:
– да намирам време (щот все повтарям, че нямам)
– да рисувам (щот все повтарям, че искам, ама…)
– да видим дали човек може да има 365 щастливи дни (щот все повтарям, че може, ама доказателство така и нямам)
1. 15 септември 2013
Ей ти, Верче, предизвикателство. Поиска си го. На ти сега…
Винаги съм се шегувала, че когато правя нещо, го правя както трябва. И ето сега, поставих си предизвикателство, избрах да започна на 15-ти септември – нова учебна ми година. Начало на нещото, от което се очаква “да видим дали човек може да има 365 щастливи дни (щот все повтарям, че може, ама доказателство така и нямам)”.
И първият хепи-скеч ден е… денят, в който Лъчо, кучето-приятел, Слънчевото дете с камара собствени предизвикателства, борецът, живял 11 години в повече, най-сетне е свободен от ограниченията на изстрадалото си тяло и нараняващи преживявания.
Моят Лъч сега озарява небето. Най-сетне е в цялата си сила и енергия в Светлината, тича със скоростта и грацията, които никога не съм виждала с физическите си очи, без да залита и без да го боли нищо, истинските му уши се веят на вятъра и вече може да маха с опашка.
Лети в Светлината, мило мое обичано момче!
……
Трудно мога да си намеря по-страшно предизвикателство от това. И по-прекрасно.
Не знам дали ще успея да ги нарисувам.
……
А също и да се смееш със семейството си, спомняйки си случки и преживелици с него.
И да се смееш, хлипайки, в прегръдка на споделеност и разбиране.
И да застанеш пред вратата на дома си, знаейки, че него го няма вътре, да прошепнеш “Страх ме е да вляза”, и да чуеш прошепнато “Разбирам те”.
И още… но няма да мога да ги нарисувам.
Благодарна съм на това предизвикателство. Защото ме накара да “извадя” отново тези моменти. Иначе, най-вероятно, те щяха да се загубят в болката.
2. 16 септември 2013
3. 17 септември 2013
4. 18 септември 2013
5. 19 септември 2013
6. 20 септември 2013
7. 21 септември 2013
8. 22 септември 2013
9. 23 септември 2013
10. 24 септември 2013
11. 25 септември 2013
12. 26 септември 2013
13. 27 септември 2013
14. 28 септември 2013
15. 29 септември 2013
16. 30 септември 2013
Това чудо с предизвикателствата и скиците наистина работи! Колкото повече аз тук правя и постигам, каквото съм заложила, толкова повече и другаде успявам да правя!
17. 1 октомври 2013
18. 2 октомври 2013
19. 3 октомври 2013
20. 4 октомври 2013
21. 5 октомври 2013
22. 6 октомври 2013
23. 7 октомври 2013
Пък щастието Е, както напомни Кремена Радулова = D
24. 8 октомври 2013
25. 9 октомври 2013
26. 10 октомври 2013
27. 11 октомври 2013
28. 12 октомври 2013
29. 13 октомври 2013
30. 14 октомври 2013
31. 15 октомври 2013
Един месец. Браво на мен!
И, понеже знам, че това не е точно скица:
32. 16 октомври 2013
33. 17 октомври 2013
34. 18 октомври 2013
35. 19 октомври 2013
36. 20 октомври 2013
37. 21 октомври 2013
38. 22 октомври 2013
39. 23 октомври 2013
40. 24 октомври 2013
41. 25 октомври 2013
42. 26 октомври 2013
43. 27 октомври 2013
44. 28 октомври 2013
45. 29 октомври 2013
47. 31 октомври 2013
48. 1 ноември 2013
49. 2 ноември 2013
50. 3 ноември 2013
51. 4 ноември 2013
52. 5 ноември 2013
53. 6 ноември 2013
54. 7 ноември 2013
55. 8 ноември 2013
56. 9 ноември 2013
57. 10 ноември 2013
58. 11 ноември 2013
59. 12 ноември 2013
60. 13 ноември 2013
61. 14 ноември 2013
62. 15 ноември 2013
63. 16 ноември 2013
64. 17 ноември 2013
65. 18 ноември 2013
66. 19 ноември 2013
67. 20 ноември 2013
69. 22 ноември 2013
70. 23 ноември 2013
71. 24 ноември 2013
72. 25 ноември 2013
73. 26 ноември 2013
74. 27 ноември 2013
75. 28 ноември 2013
76. 29 ноември 2013
77. 30 ноември 2013
78. 1 декември 2013
79. 2 декември 2013
80. 3 декември 2013
81. 4 декември 2013
82. 5 декември 2013
83. 6 декември 2013
84. 7 декември 2013
85. 8 декември 2013
86. 9 декември 2013
87. 10 декември 2013
88. 11 декември 2013
89. 12 декември 2013
90. 13 декември 2013
91. 14 декември 2013
92. 15 декември 2013
93. 16 декември 2013
94. 17 декември 2013
95. 18 декември 2013
96. 19 декември 2013
97. 20 декември 2013
98. 21 декември 2013
99. 22 декември 2013
100. 23 декември 2013
101. 24 декември 2013
102. 25 декември 2013
103. 26 декември 2013
104. 27 декември 2013
105. 28 декември 2013
106. 29 декември 2013
107. 30 декември 2013
108. 31 декември 2013
109. 1 януари 2014
110. 2 януари 2014
111. 3 януари 2014
112. 4 януари 2014
113. 5 януари 2014
114. 6 януари 2014
115. 7 януари 2014
116. 8 януари 2014
117. 9 януари 2014
118. 10 януари 2014
119. 11 януари 2014
120. 12 януари 2014
121. 13 януари 2014
122. 14 януари 2014
123. 15 януари 2014
124. 16 януари 2014
125. 17 януари 2014
126. 18 януари 2014
127. 19 януари 2014
128. 20 януари 2014
129. 21 януари 2014
130. 22 януари 2014
131. 23 януари 2014
132. 24 януари 2014
133. 25 януари 2014
134. 26 януари 2014
135. 27 януари 2014
136. 28 януари 2014
137. 29 януари 2014
138. 30 януари 2014
139. 31 януари 2014
140. 1 февруари 2014
141. 2 февруари 2014
142. 3 февруари 2014
143. 4 февруари 2014
144. 5 февруари 2014
145. 6 февруари 2014
146. 7 февруари 2014
147. 8 февруари 2014
–> Nurse mare foals, или за вътрешните ни самоубийства
148. 9 февруари 2014
149. 10 февруари 2014
150. 11 февруари 2014
151. 12 февруари 2014
152. 13 февруари 2014
153. 14 февруари 2014
154. 15 февруари 2014
155. 16 февруари 2014
156. 17 февруари 2014
157. 18 февруари 2014
158. 19 февруари 2014
159. 20 февруари 2014
160. 21 февруари 2014
161. 22 февруари 2014
162. 23 февруари 2014
163. 24 февруари 2014
164. 25 февруари 2014
165. 26 февруари 2014
166. 27 февруари 2014
Ponta da Piedade в Google images и Google Maps.
167. 28 февруари 2014
168. 1 март 2014
169. 2 март 2014
170. 3 март 2014
171. 4 март 2014
172. 5 март 2014
173. 6 март 2014
174. 7 март 2014
175. 8 март 2014
176. 9 март 2014
177. 10 март 2014
178. 11 март 2014
179. 12 март 2014
.
.
.
221. 23 април 2014
222. 24 април 2014
223. 25 април 2014
224. 26 април 2014
225. 27 април 2014
226. 28 април 2014
227. 29 април 2014
228. 30 април 2014
229. 1 май 2014
230. 2 май 2014
231. 3 май 2014
231. 4 май 2014
.
.
.
242. 15 май 2014
.
.
.
244. 17 май 2014
245. 18 май 2014
.
.
.
308. 21 юли 2014
309. 22 юли 2014
.
.
.
365.
365-те дни изминаха.
Задачата на предизвикателството е изпълнена, макар и самото то да не е.
Не е, защото не рисувах “всеки прекрасен Божи ден, т.е. 365 такива”.
И е, защото:
– започнах да рисувам
– успявах да намирам време
– дори когато не рисувах, отбелязвах писмено “нещо, което ме е направило щастлива”
Защо спрях след 231-вата скица, е интересен въпрос.
Една от причините е, че кучето ни се загуби. И издирването й ми отнемаше 24 часа от денонощието. И, след като беше намерена, аз рухнах от изтощение. И така се събраха достатъчно много дни, в които нямаше как да рисувам. И много скици, които трябваше да намеря време как да наваксам – а имах да наваксвам и с работата си.
После дойде гледането на лястовичките – денем се грижех за тях, нощем работех. И окончателно минах в режим “водя си записки – ще рисувам, като ми остане време”.
Другата причина е, че рисуването им вече не беше същото удоволствие. Беше се превърнало от игра в задължение.
Има и още нещо – толкова насериозно го бях взела, че исках всяко едно “щастие” да е различно. Не исках да се повтарят. А такива, повтарящи се, всъщност трябваше да има много. Най-вече онези, които включват капките дъжд в листата на дърветата, слънцето, играещо по скулите ми, вятъра, разхлаждащ кожата ми, планината, полето, кучето, кучето, планината, слънцето, вятъра, ятото врабци, цветята, планината, облаците, бурята, планината… И идеите – щастието от добрата идея, от намереният начин да се разреши дадена задача, да се излезе от дадена ситуация.
Всяко едно от тези повтарящи се, всъщност е различно от другите. Но на скиците щяха да изглеждат еднакви, а аз не исках.
А това да отхвърля нещо, което ми е доставило удоволствие и ме е накарало да се смея с глас сама, просто убиваше забавлението от предизвикателството.
Много ценен опит – когато загубиш радостта, не забравяй да промениш нещата… или да ги пуснеш.
И така – всеки, разбира се, е свободен да си го брои както му е кеф. За мен предизивкателството беше успешно.
Включително в частта “може ли да бъдем щастливи всеки ден”. Да, може! Дори и в най-тежките дни – та то самото предизвикателство започна в деня, в който Лъчо, доберманът-приятел, си отиде от този свят.
Сега какво следва?
Не знам – може да нарисувам следващите 134 дни. Или всяка седмица да рисувам нещо “истински”, не просто като скица. Не знам още.
Казват, че Градинаря – и на Земята и на Небето, първо откъсва от градината си най-красивите цветя… Добре, че ние сме по-трънливи и по-така… не съвсем красиви, та затова още не ни е дошъл реда
пък ЩАСТИЕТО точно днес е…,защото открих приятел ,една прекрасна Вяра ,която по един прекрасен начин ме кара да се чувствам прекрасно
А пък аз много искам да ти напиша тук “Честито за блогааа!” (отначало написах “Честоти”, което също е вярно ) и да ти кажа колко се радвам за теб, че го правиш, и колко щастлив съм, че някой ми помага за самопредизвикването… Весело и спорно все така!
Прекрасна идея на един прекрасен човек!
<3
И аз искам да напиша нещо, обаче не мога да го опиша с думи. Добре, че ти го знаеш… :))))))))
На всички ви едно огромно “Благодаря!” отвътре ми, от дълбокото…
Каква чудесна инициатива!!! Трябва да взема пример от теб! Благодаря за споделянето!
Ех, че ме стопляш : ))))))
Искаш ли заедно, м? Виж тук: то идеята му е и това – заедно. (да не споменавам колко хем по-лесно, хем по-подкрепящо във времето е… защото има моменти, в които е трудно да продължиш… мисля, че Миро ще потвърди). Безкрайно ще се радвам да поискаш да го споделим заедно. Но, разбира се, не е задължително – има хора, които се вдъхновиха и го правят, но съвсееем отделно. И така е ок – стига да ти носи удоволствие : )))
За мен част от удоволствието е именно това взаимно даване, споделяне и вдъхновяване. Ако знаеш покрай него какви хубави други работи се случват…
: )))))
Ех, Снежи, благодаря!
Pingback: За кефът, благодарността и резултатите. Т.е. преглед на месец първи. - С Вяра
А, този тип неща винаги са страшно сладки! Напомня ми на момчето, постоянно рисуващо си Юноччи докато слуша лекции….