Жената-чудо или жената-чудовище

Wonder-Woman_Monster-Woman“Дойде ми…”

Само ги прошепвам тези две думи, и всички кимват с разбиране и се изнасят на пръсти.

Мъжете не разбират, но знаят колко кофти е това. А жените… те истински знаят. Знаят, че това са дни на мъка, непълна работоспособност, болка, загуба на комфорт, преповиване, опаковане, клепане, съобразяване и, в крайна сметка, няколко дни загуба на нормален живот. Чиста загуба. Даже бях изчислявала, че годишно губя около 36 дни. Един пропуснат, неизживян месец всяка година. Гадост.

“Ох, пак ли…”, “Точно сега ли?!” и “О, не!” са вероятно най-често срещаните реакции към съвестно прииждащият ни мензис.

И точно там е проблемът!

Това е най-естественият женски момент. (или, айде, за да няма спорове: Това е най-естествен женски момент.) Нещо, свързано с нашата същност на жени. Това е процес, удостоверяващ нашата идентичност. Част от възможността да бъдем майки. И .т.н. И това е прекрасно!

Айде едно упражнение: “Защо е прекрасно да си жена?”. Отговори си набързо – със сигурност можеш на прима виста да назначиш на поне половината си пръсти по един отговор. Не става дума дали е “лесно” или “трудно” “в наше време” да си жена. А защо е прекрасно да бъдеш такава, какво е жена и какво му е хубавото на това.

А междувременно ще си кажа аз.

Жената е сила, жената е магьосница. Жената е свързана със Земята вероятно по по-неопосредствен начин от мъжа. Може да взима сили директно от нея. Може да предава тези сили. (Четох… някъде… че това е роля на жената – да зарежда себе си, за да може да зарежда мъжа до себе си. Ретранслатор.) В жената (и женското у всеки) е интуицията, състраданието, съпричастието, любовта, мира, способността да създава свещенното пространство – домът. Домът е матката – огледай се и виж колко много жени имат проблем с матката си. И дали някоя от тях е успяла да създаде “домът” като място, като атмосфера, като взаимоотношения, като всичко, което би желала?

Менструацията е началото на новия цикъл. Нов женски цикъл. Изхвърляне на старото, изчистване, зареждане и събиране на сили. Това е момент, в който се подготвяме и започваме на ново, на чисто, с подновени сили. Момент, в който каним и събираме тези сили.

Wonder-Woman_Monster-Woman_3И какво излиза? Ние мразим, този период. Искаме да го няма. Ако може някак да се разкара, да го прескочим, да не ни пречи. Дразним се от нещо, което е част от нашата същност, което дава Силите ни.

Дразним се, защото ни пречи на какво? На ежедневието, в което сме забравили кое ни е важното… и кои сме.

По-страшно от “Дойде ми..”,
е само “Ще ми идва!”
.

 

Раздразнение, главоболие, зверски апетит, емоционална откаченост, агресия, болки – в корема, гърдите, кръста, подуване. Абе отврат.

Не знам от кога датира това. Кога жената е забравила коя е и кое какво е. Кога е възприела, че менструацията е мръсно, кофти нещо. Че нейната ситема за презареждане е мръсно, кофти нещо. И не е учудващо, че когато наближи ТО, тя става чудовище. Защото е научена да се дразни от него, да се срамува, да не го желае. Научена е, че трябва да го изтърпи. Някак. И в същото време това е в противоречие със самата й природа. И от това противоречие тя става не-себе си. А после някой умен и учен мъж е нарекъл това състояние ПМС. В което, само по себе си няма лошо, но е лепнал на жената още една диагноза. Още едно ненормално нещо, което да чака с ужас. “Сякаш предстои да вампирясам” беше писала една жена за очакването на дните преди менструацията й.

 

ОК, до тук добре. Имаме теория някаква. А сега какво да я правим?

1. Приеми, че мензисът е прекрасно нещо. Обичай го. Обичай всичките си органи, които са ангажирани с този процес. И, да – обичай факта, че си жена.

Как? Ами всякак : ) Както ти е на душата. Положи ръцете си долу ниско на корема. Усещаш ли затоплянето? А сега си го представи по-силно. Да, знам, че повечето жени са със студени ръце : ))) Ама всички жени са създадени, за да дават топлина. Така че – дай си я. Това е твоята топлина, твоята любов към твоето тяло. Говори му. Кажи му всички хубави неща, за които се сетиш.

2. Приеми, че това е вълшебен, магически момент! Етап, в който се задейства процесът на подновяване на Силата ти. Приказен!

Как? Ами всякак : ))) Измисли си как. Какво ще действа при теб? Много ефективно е да му го кажеш. И е лесно, след като топлината на ръцете ти вече е там.

3. Когато дойдат предменструалните дни, забави темпото. Не се прави, че нищо не се случва. Случва се и още как!

Не изисквай от себе си да бъдеш “като преди”. Остави се на този процес. Ако не насилваш себе си в този момент, ако го приемеш като твое прекрасно нещо, ако го използваш по предназначение, ще видиш, че това е наистина е велик момент. Прави неща, които искаш, не се насилвай да правиш неща, които не искаш. Опита (не само моят) е показал, че светът не свършва и не спира да се върти, ако престанеш да бъдеш супер-герой и се погрижиш за себе си. Намли оборотите. Отдели време за съзерцание, за тишина, за вслушване – в себе си, в света, в Земята. (Аз, ако не мога наистина да го направя, си представям, че лежа в трвата на слънчева поляна. И Земята отнема каквото вече не е нужно. И дава каквото е.) И ще видиш, че наистина си магьосница : ) Ще заредиш себе си така, че да можеш и да даваш. Без усилие, без умора, без изтощение.

Това наистина са уникални дни. Дни с повишена чувствителност, в които може да разбереш, научиш, получиш много неща. Вместо да се превръщаш в пмс-чудовище. Използвай ги – ти си жена и това е естествено за теб : )

flowerПотренирай малко това. Може да ти потрябват няколко опита. А може и да стане отведнъж. Няма значение – резултатът си струва. Ще бъдеш по-себе си, по-силна.

Нали помниш силите на жената – интуиция, състрадане, съпричастие, любов. Не спирай Силите си! За да бъде тялото и живота ти по-щастлив. Ще бъдеш по-свободна! А това си струва, о, как си струва!

 

Дисклаймър, така да се каже : ))))

Аз не разбирам много от “религии”, култове, ритуали, ин и ян и т.н. Това по-горе просто е. То така си дойде. И подейства. Може думите ми да не съвпадат точно с твоите познания, и това е ок. С удоволствие ще науча нещо повече, ако искаш да го споделиш с мен. С удоволствие ще почерпя и от твоя опит – само се престраши да го дадеш. С удоволствие ще помогна, ако решиш да опиташ нещо, за да се чувстваш и живееш по-добре. С удоволствие ще приема от теб.

Bookmark the permalink.

9 Comments

  1. Недка Стойнова

    Не се научихме да обичаме себе си ,и оттам тръгват и всички необичания/и неразбирания /…
    А по хубаво от човешката топлина не знам да има …,а топлината е любов …
    С удоволствие приемам от теб посланието ти ,подейства ми ,и как иначе ,то аз така и го почуствах с женска интуиция и разбиране ,благодаря за предизвикателството и позицията ти …

    • Благодаря ти от сърце за този коментар!
      (Той е първият за този блог-бебе. Погледни сега от тази гледна точка… какво означава за мен : )))) Благодаря ти за него!)

      Казваш “не се научихме”… да, но се учим, нали? : ))))

  2. Недка Стойнова

    Да ,учим се …,стъпка по стъпка ,трудничко е ,когато вместо да те държат за ръка ,се опитват да спрат “прохождането ” ,и от тази гледна точка твоя блог е нещо като подаване на ръка :),и чувстваш как започваш да стъпваш по -сигурно !:)

  3. Карина Евгения

    Вяра, прекраснице, пишеш толкова добре!
    Има един специален случай, в който “дойде ми” звучи още по-страшно: когато искаш, мечтаеш за, молиш се за, работиш за…бебе. Веднага ми изникна този пример, защото темата ми е изключително близка и болезнена в последните няколко години

    • Ех, Прекрасна…
      “Изобщо нямам цикъл” е по-отдалечаващо, отколкото “пак не съм бременна”, нали? Докато го има обаче… това е заявка за съществуваща възможност.
      А тази страна на барикадата има толкова много аспекти. (Аз също съм там, знаеш).
      Защо не обърнеш този копнеж, това “по-страшно”, и да го впрегнеш да работи за теб? Попитах една любима дружка, моето лично чудо-подкрепа, жената, излекувала се от рак: “Добре бе, Лили, какво те крепеше в цялата болка да продължиш да живееш?”. И тя ми каза “Мисълта за семейството ми. За това какво ще им причиня”. Ако е трудно да продължиш заради себе си, и ако е лесно да се отчаяш, предадеш, мисълта и грижата за друг, може да даде нужният кураж и увереност. А този “друг” защо да не е едно дете, което ти се усмихва в очакване?
      Но не като “не мога, няма как да имам дете”. А като “аз мога да стана майката на моето дете. Нужното ми е някъде тук, чака ме, няма да спра да опитвам, докато не го намеря.”
      Иска ми се да поговорим за това, защото е много. Но не е за тук, нали? Мила, имаш всички начини за връзка с мен – обади се, ако искаш. Ще те чакам, няма зорлем да те притискам. <3

  4. По точка 3 – подсети ме за една книга, основана на подобен принцип: „Болестта като път“ на Торвалд Детлефсен. Чиято поанта (както я разбрах аз ;)) е „Възползвайте се от всеки знак, който ви се даде. Той е подарък, специално за вас“.

    болезнените подаръци се помнят и по-дълго :D… но това вече е друга тема.)

    Преди няколко дни, покрай един разговор с Илче по темата, си припомних едно мое идване в София преди… ехееее!… десетина години ще е било. И едно чуване с тебе по телефона. И едно стихотворно писание, което ми се яви после. (Ама ти не ми вярвай много. Спомените ми за десетгодишни събития са пълен потрес. :D)

    Благодаря, Вяре. И мъжете имаме нужда да се образоваме, оп, да си сменяме перспективата. :)

    • По точка 1 по точка 3 – подсети ме да я прочета, щот я имам вече години. (ама ще е след… знайш ли колко време обикалям и все има по-спешно от The Wild? : ))) (еднакво верни са и “подсети” и “подсети ме” : )))
      А това са теми, теми, ТЕМИ, които искам, ама – с теб – наживо (а вчера.. си дадох сметка, че … чакай, ще цитирам какво писах на Георги:

      “… мога да се свия на кравайче край вас с Калин, и да ви слушам в пълно блаженство до безкрай : )))) А може и просто да ви наблюдавам, без да правите каквото и да било за слушане : )))”

      (Което всъщност и с едни други Калин и Георги бих… : ))))

      …..

      Слънце, усещаш ли как ми прелива? : ))))) Толкова нещо съм насъбрала, че трябва да отидем някъде в планината и една седмица само да посрещаме и изпращаме слънцето, галени от тревата и звездите, споделяйки : ))))

      • Толкова нещо съм насъбрала, че трябва да отидем някъде в планината и една седмица само да посрещаме и изпращаме слънцето, галени от тревата и звездите, споделяйки : ))))

        Сега дразниш ли ме? Сещам, как да не сещам… :D

        Има там една идея за рандеву на ЧоБи накъмто Ст. Загора/Казанлък. Добавяш още 5 дни отгоре – и хоп!… отивам да го сънувам… ;)

Leave a Reply