Photo by Dennis Forgione

“Жестокостта към животните е престъпление по Наказателния кодекс на РБ.”

За това простичко изречение беше водена битка-след-битка-след-битка. Например битка за промяна на нагласите на хората, за да е възможна битката за включване на текста в НК.

Аз, като един животнолюбец, естествено дадох мъничкия си принос в това. И бяха ееееееееееееей толкова щастлива с победата.

~~~~

Малко години по-късно, осъзнах, че не съм по-добра от тези, които НК вече трябва да гони.

Защото конят е (единственото домашно) животно, което е законно да бъде малтретирано – въпреки текстовете на Закона за защита на животните и НК.

Ако причиня на кучето си онова, което причиняваме на конете, и неработещият закон ще проработи.

~~~~

Малко нормативи за справка:

Според Закона за защита на животните, жестокост е (но не само):

- всяко действие или бездействие, което причинява продължително или повтарящо се страдание на животното, или увреждане на здравето му или стрес;
– използване на … помощни средства или приспособления, които целят да се повлияе върху поведението на животно, като му се причинява силен страх и болка;
– извършване на пропаганда, популяризиране или подстрекаване по какъвто и да е начин, пряко или косвено, на насилие към животни;

Освен това има и следното:
– Движението на животните не може да бъде ограничавано по начин, който им причинява болка, страдание или силен страх.

~~~~

Закъсахме ли го? Не, разбира се.
Още много години трябва да минат, много хорски нагласи да се променят, за да е реалистично да се приложат тези текстове и към конете.

~~~~

Да поговорим сега поне за някои неща от ония, които имат шанс най-лесно да бъдат разбрани и приети.

Например за пособията, които използваме, за да “подобрим комуникацията с коня”, т.е. да го накараме да разбере и да го накараме направи каквото ние искаме.

Юзди. Шпори. Оглавници. Нагайки. Камшици. Стикове. Каишки и верижки всякакви.

Толкова много и разнообразни са, че май не познавам някой, който да ги знае всичките. Аз дори не им знам със сигурност българските наименования. И смятам да използвам “юзда” и “желязо” за всичко по главата, което не е оглавник. Иначе ще трябва да си говорим, например, за безудилна юздечка (?!), ако трябва да превеждам “bitless bridle”.

Общото им е, че контролират с болка. А даже нямаме смелост да наречем нещата с истинските им имена: те не са ни за комуникация, а за причиняване на болка при склоняване към подчинение и в случай на неподчинение.

~~~~

Има голямо объркване в конския свят и нежелание да се погледнат нещата такива, каквито са. Ок, нека да дам един пример. Към днешна дата в Общите правила на ФЕИ (Световната федерация по конен спорт), е записано, че:

“Никое лице не може да малтретира кон по време на събитие или по което и да е друго време. “Малтретиране” означава действие или бездействие, което причинява или може да причини болка или ненужно неудобство на кон, включително, но не ограничено до [следва изброяване]”.

И в същото време в правилата за прескачане на препятствия, например, има текст, който забранява конят да бъде удрян повече от три поредни пъти.

Нима, ако е до три пъти, удрянето не причинява болка?!

Добре, де. Нека поне бъдем честни. Да си кажем: поради щото не знаем друг начин, то позволяваме да причинявате болка на коня си, но до определен лимит.
Това лицемерие ли е, или просто несъзнателно затваряне на очите?

Бием конете, това е положението – толкова си можем. На който не му изнася – да си ходи.

И, вместо тази честност, ние лъжем и себе си, и тези, които учим. Лъжем и ДЕЦАТА. Учим ги да бият, за да постигнат своето.

И това не е само в света на конния спорт.
И не само при циганите.

 ~~~~

Да се върнем на “помощните средства или приспособления, които целят да се повлияе върху поведението на животно, като му се причинява силен страх и болка”.

Не е реалистично да опитам да пиша за всичко накуп. Ще опитам по-нататък да ги разгледам поотделно и подробно.

Шпори. Шпорите са онези метални дивайси (а.к.а. джаджи), които се закачат по ботушите на ездачите и стърчат повече или по-малко иззад петите им. Служат за подпомагане мотивираността на коня за движение и/или конкретизиране на задачата към него. Т.е. за ясно, точно, кратко и остро, даже може да се каже “ребром” поставяне на задачата.

Обикновено се свързва с по-високо умение на ездача и се счита за средство за постигане на точност на движенията. Но много рядко това има нещо общо с действителността.

Обичайно, освен за конкретност и точност, се използва и като много убедителен аргумент.

А и доста често просто шпорите красят ботуши, принадлежащи на хора, които не владеят достатъчно движенията… и нервите си.

Спомням си думите на Александър Невзоров, които срещнах преди години: че шпори би могъл да носи само някой, който може без да гледа, да набере с тях телефонен номер на мобилен телефон.

Нагайки, камшици, стикове и т.н. Това си е малко тавтология. Нагайката е вид камшик. Стикът – също. Най-общо казано, служат за мотивиране. Причиняват болка, страх от болка (или изобщо – страх).
Разбира се, тук (както и при използването на шпорите), може да става дума само за подаване на лееееки сигнали. Лошото в теорията, обаче, е когато започне да се разминава с практиката.

Да го огледаме схематично така: ездачът подава лееекичък сигнал, едвам докосвайки тялото на коня или дори без да го докосне. Ако конят реагира както трябва – всичко е ок. Но, ако конят не реагира? Усилва “докосването”. Ако не реагира? Усилва. Не реагира – усилва. Не? УСИЛВА. … И, в крайна сметка, конят ще бъде удрян, сръчкван, ритан. Или плашен.
Е, да, наричаме го “корекция”, “подкана”, “увеличаване на напрежението”, “подсещане”, “усилване на дискомфорта” и нямам представа още как. Но в същността си е причиняване на болка/страх/страх от болка.

Да вдигне ръка този, който никога не е причинявал болка или страх на коня си. Айде, моля! Моменталически ставам, идвам и го моля да ми покаже и ме научи. Думата “никога” не е попаднала случайно в по-предишното изречение. Защото много често нещата изглеждат безболезнени, но произходът им не е такъв.

 ~~~~

Не съм точно идиот. Мисля, че и медицински тестове ще успея да мина по темата : )

Знам защо го правим, знам защо използваме тези средства. Знам и, че ако някой иска да язди, то трябва да прибягва до тях. Защото толкова си можем.
И това (дали да играе тази игра, или не) е избор, който всеки прави сам за себе си.
Но нека поне сме честни и наричаме нещата с истинските им имена: Да, бием конете.

И да опитаме да не твърдим, че обичаме конете си. Последно – обичаме ли ги, или ги принуждаваме да се подчинят? С болка и страх, защото друго не знаем как да направим.

Но това е друга, огромна тема. Само исках да кажа, че знам, че сме принудени да го правим. Заради собствената си безопасност. Защото иначе конят ще успее да ни каже истината си много остро и ребром. Понякога черепно, понякога тазово, понякога летално.
Така че сме принудени – защото не знам как иначе.

И, да, има и друг начин. Което е още една друга тема : )

 ~~~~

Връщам се на “приспособленията”.

Юзди, железа и спомагащи ги. Железата (па били и те не-железни) в устата причиняват болка. И травми. На венците, езика, небцето, долната челюст, зъбите, даже на устните. На нервите.

Да, би могло всичкото това да може да бъде използвано – с много уговорки – само за подаване на сигнал, без болка. Но за целта поводите трябва да са отпуснати и без допълнителна тежест в 100% от времето. Не в 99.9, а в 100!
Някой да може да каже, че никога, ама никога-никога не обира, дърпа и т.н. повода? Аз съм виждала само един такъв човек… един!

Конят в опита си да избегне болката, прави каквото искаме. Но понякога прави и неща, които не искаме. Например може да се изхитрява, и за да избегне това, което му се случва, да отваря устата си. Което хем ни пречи, хем е някак некрасиво. Затова си има и презносници – които да пречат на отварянето на устата. Ама това пречело на коня да избегне болката? Да, ама пречи и на нас да постигнем своето.

И така се стига до това, че в Правилника за прескачане на препятствия на БФКС (Българска Федерация по конен спорт) пише: “Разрешена е каишка, затваряща устата.”.

Там е разрешено и използването на мартингал – неограничаващ подвижен мартингал за конете на големите, и неподвижен – за тези на децата. Това е за състезанието – извън него е още по-друго.

Мартингалът е система от ремъци, който общо взето ограничава движението на главата на коня нагоре. А има и приспособления, които пречат да наведе главата “прекалено” много.

Дали това е “ограничаване движението на животните по начин, който им причинява болка, страдание или силен страх”?

Мартингалът се закача в единия край за опаса, а в другия – или за презносника, или за поводите. В единия случай се разчита на ограничаването на движението и на болката в носа на коня, в другия – на ограничаването на движението и на болката в устата. Всяко естествено за коня движение, което е извън “позволеното” от мартингала, причинява болка. Дали болката е страдание? И дали причинява страх?

 ~~~~

За каква точно болка става дума, е изписано много. Правени са и изследвания. Като например това, че натиска на “желязото” в устата на коня е от 50 до над 300 килограма на квадратен сантиметър.

Това аз, като доста неука, си го превеждам така – минималният натиск е все едно стройна убавица да ме настъпи с токчето си и да се отпусне на него. И то не върху голия ми крак, а на венеца, небцето, езика ми. Иуштнатами

А за 300 кг. ми трябва повечко въображение. Може би четирима акробати, един върху друг, балансиращи върху същата тази обувка с токче.

Ако бъркам в превода – поправете ме.

Скалата е следната:

50 – 100 кг/см² – горе-долу за кон “на повода”

180 – 220 кг/см² – за “засичане” със средна сила

над 300 кг/см² – за “засичане” с голяма сила

“За коня се казва, че е “на повода”, когато шията е повече или по-малко повдигната и заоблена според степента на подготовка, стъпката е удължена или събрана, приемайки повода, с лек и мек контакт, подчинявайки се с цялото си тяло. Главата трябва да остане в стабилно положение, като правило малко пред отвеса, с гъвкав задтилък, като най-високата точка на главата е задтилъка и без съпротивление към помощите на ездача.”
От това описание и на мен ми се завива свят, ама в превод трябва да означава нещо като на снимката горе.

“Засичане” не знам дали е точният термин, който се използва у нас (не ми е много позната терминологията на български – каубой ме е учил, все пак : ))). На руски е използвано “рывка”, което означава “рязко, поривисто движение с ръката или тялото”. Нещо такова:

Може би има смисъл да кажа изрично, че не става дума за някакви необикновени, извънредни, рядко случващи се действия. Не, това са онези неща, за които е нормално да бъдат наблюдавани, ежедневие за конете, които се смята, че са третирани добре. (А за да ги видите, е достатъчно да изгледате едно състезание – но не гледайте красотата на коня, силата и елегантността, с която се движи и лети. Гледайте ръцете на ездача, врата и главата на коня – устата, очите му. Е, да – много бързо стават нещата, ама има “пауза” и т.н.)

Става дума за общоприетото ежедневие на конете. Не за откровеният побой, недохранване и безхаберие към циганските коне, например – тях никой нормален човек не приема дори за близки до приемливото.

Опитвам се да говоря за онова, което причиняваме на конете, и което минава за нормално, приемливо въздействие.

Изследването за въздействието на желязото в устата на коня е направено в “Санкт-Петербургское государственное учреждение здравоохранения, “Бюро судебно-медицинской экспертизы””, подписано от Владимир Исаков и Виталий Сысоев. Всеки може да оспорва резултатите, може и да направи други изследвания, ако не намира тези за достоверни. Но засега, поне аз, освен критики, не съм срещнала научно опровержение. Толкова ли е сложно? Или маловажно? Или има притеснение от резултатите?

  ~~~~

Горе-долу, проблемът с “железата” може да се види картинно например ето тук.

Проблем е и, че конят в даден момент може или да вдишва дълбоко, или да преглъща. Просто така е устроен – или яде и използва хранопровода, а трахеята е почти затворена, или тича и използва трахеята. А пък производството на слюнка се провокира от дъвченето. Желязото в устата, особено когато е предъвквано, също води до отделяне на слюнка. Тя, обаче, не може да бъде преглътната правилно, ако конят има нужда от повече въздух (т.е. при натоварване). И част от нея може да бъде вдишана и да причини, например, усложнения в белите дробове (като кървене). Което твърдят, че се хваща или едва когато нещата са напреднали дотолкова, че конят вече започне да кърви през носа, или ендоскоп след тренировка/състезание/работа.

Спирам, засега, с железата в устата. Още много аспекти на вреда има, още може да се научи, пише, цитира и разсъждава. Но целта не е да създам многотомник по темата : ) А да опитаме да се замислим какво точно причиняваме на конете си с онова, което правим ежедневно.

Това, че съм използвала снимки от английски стил на езда, не означава, че в уестърн ездата няма такива неща. Напротив. Въпреки че, като правило, там поводът обикновено виси “свободно” – това изобщо не означава, че не се използва.
Причината да не използвам такива примери е, че би ми отнело повече време, за да обяснявам какво се вижда, и какво не.

В уестърн ездата си има всичко – и шпорите, и еквивалента на нагайката, натиска и удара в устата, и камшиците, и мартингалите и камара други пособия, които да улеснят нещата.

На снимката се вижда каубойски мартингал, който даже минава и през транзелата (“желязото”). И целта му е светкавична реакция, в резултат на болката, която това съоръжение предизвиква, когато се наложи. А, за да го има, явно се налага.

~~~~

Оглавници. Колкото и непрофесионално да е, тук ще включа всичко, което се слага по главата на коня, но няма прикрепено желязо, предназначено за устата му. Логично е, след като желязото в устата е такава ужасия, да си кажем, че като го махнем – и нещата ще са хубави.

Да, ама не е съвсем така.

Защото тези приспособления разчитат на натиск върху носа или върху определени точки от главата на коня.

Какъв е проблемът с носа?

Проблемът е в костта на носа. Тя има лява и дясна част. Казват, че била най-крехката кост в скелета на коня. И е крехка не толкова самата тя, колкото шевът между двете й части. И точно върху нея лягат въжетата и каишките на оглавници и юзди. И казват, че не е нужно много, за да се пропука този шев. И тогава, казват (а и е логично), двете части на костта започват да се движат една спрямо друга. Там има нервни окончания и … сещате се – болка.

(Повтарям това “казват”, защото не съм го виждала с очите си, не съм го пипала с ръцете си. И нямам някакво изследване, което мога да цитирам.)

И това, че се причинява болка, не е като да не се знае. Снимката вляво е от инструкция за правилно поставяне на такова приспособление. И е придружена с текста “трябва да легне върху деликатната кост на носа на коня”. Като правило инструкциите са такива – как това средство за контрол да бъде ефективно.

Ето една снимка, по която всеки може да налага и да гледа и преценява – дали наистина ляга върху тази кост, или не. Аз лично имах нужда от нея. Защото някои презносници ми се струваха по-нависоко, други – нам’ как си.

Имах колебания, искаше ми се да не е вярно. Много ми се искаше… аз да не съм причинявала това.

Причинявала съм го, както и всичко останало. И съм била убедена, че това не е лошо.

А какъв е проблемът с “точките на натиск”?

Работните (тренировъчни) въжени оглавници имат възли по себе си, които не са само за оформяне на оглавника. И точно заради това могат да бъдат с различен брой възли – за различна степен на убедителност. Т.е. на причиняване на болка. Някои от не-въжените приспособления също имат удебеления, допълнителни халки и какво ли още не, за да подсилят ефекта.

И ние имаме такива точки – пробвайте да се натиснете по скулите, или в основата на веждите откъм носа. Или отстрани на носа – там където обикновено е гърбицата. Или зад ушите, малко в долната част. А сега си представете натиск там. Или удар.

Ето това е проблемът с “точките”. Възлите лягат на тези чувствителни места.

(Поиграйте си с тази схема вляво – каква и къде болка бива причинявана от какъв и къде натиск.)

На тях се разчита и при работата от земя в Natural horsemanship (NH) практиките.

NH е начин на обучение и работа с коня, който се счита за по-лек и естествен за коня. Даже му е създаден ореол на едва ли не удоволствие за него. Показва се лекотата и липсата на съпротива от страна на коня, работата със “свободен” кон. И това е така – резултатът “изглежда” така. Но какво седи зад този резултат, е много, много важно. Парели (който въвежда термина NH) нарича упражненията си “игри”. Някак закачливо и весело звучи, лесно и като на шега, сред песни, танци и детски смях. Но помислете за оглавника горе (да, той е негов) с всичките му възли и натиск върху носа, закачен за въже чрез тежка карабина или възел, което се поклаща (в лекия случай) или се размахва така, че да произведе удар с възлите на оглавника върху главата на коня (в по-тежкия случай).

Илюстрирам с видео*, защото не е лесно да се намерят добри снимки то темата. И това е разбираемо – никой няма ни желание, ни изгода да показва грозната картинка. Важен е крайният резултат, не пътя до него.

*Видеото вече не съществува в YouTube, защото “This video is no longer available due to a copyright claim by Parelli Natural Horsemanship”. Към 24.02.2018 г. единствените две места, на които можах да го намеря, са тези:
– за съжаление без звук:

– някъде от 2рата до 5:40 минута, за съжаление също обясненията на Линда Парели не се чуват от коментара на автора на клипа:

И помислете за стика, който се използва като “продължение на ръката, което ти позволява да комуникираш с коня по-ефективно”. Какво означава “ефективно”, се разбира не от обяснението, а самото име на стика: Carrot Stick. Парели казва, че това име символизира същността на метода му – балансът между моркова и тоягата.

Аха, именно: NH също разчита на боя, респективно болката, като аргумент… конят да се включи в “играта” ни.

~~~~

Стига толкова : )))) Това нито може да бъде обхванато в разумен обем думи, нито искам ептен да изтощя някого. Човеко, ако си стигнал в четенето до тук, айде да пием кафе : ))))

~~~~

Искам да се извиня на професионалистите, ако преценят, че не използвам правилната терминология (ако, например, презносникът не е точно това, което описвам). Първо – не я знам добре на български. И второ – не исках да има думички, известни само на 10 шепи хора : )

Искам да се извиня на непрофесионалистите, ако все пак съм използвала терминология, която им е непозната. Опитах се да го избегна, ама…

~~~~

Всичките тези думи нямат за цел да сравняват един или друг метод, да критикуват или каквото и да било такова. Знам, че всички имаме само и единствено добри намерения към конете си.

Нямат за цел и да кажат “не, не е възможно тези джаджи да се използват само за причиняване на болка!”. Да, има начин, съгласявам се, но с много, много, много условия. Не, всъщност само с едно: без да се причинява болка – никаква и никога.

~~~~

С тези примери не искам да кажа, че тези методи и средства не работят. Напротив – перфектно успешни са.

Но важният въпрос в мен си остава:

Защо причиняваме това на конете? За какво наше удоволствие продължаваме да го правим? Каква наша нужда оправдава това?!

И то е толкова силно, че няма начин, наистина няма, да го прекратим скоро. И, като добавим факта, че не знаем “как иначе да се справим с конете”, то нямам представа кога “жестокостта към животните” ще се чете “жестокостта към животните… и конете”.

~~~~

До скоро : )

А, да – снимките са отвсякъде из нета. И съзнателно са подбрани най-леко и не-страшно изглеждащите.