Живот или Смърт?

Хора ме питат “Как?”.

Как да постъпя? Как да направя? Как да постигна? Как?

Зад това “как?” крещи, плаче, моли се, пробива си път през мъглата, опитва да се заяви, ядосва се, закача се, не-много-уверено наднича желанието да сме по-добре. Да сме по-щастливи. Да ни е по-леко. Да ни е по-светло. Да ни е по-истинско.

Аз не съм Учител,  не съм Наставник. Аз съм едно човече, което среща Бога, своите Учители и Себе си, и прави крачките си с тях. Всяко повдигане на крака ми за следваща крачка, е заради застанало пред мен предизвикателство. Всяко следващо стъпване води до повече широта, повече разбиране, повече щастие. Повече Обич. И с тях правя следващата крачка.

За мен е лесно да дам отговор на въпроса “Как?”. А освен лесно… е и много трудно.

Причините са много. И въпросите свързани с тях – също. Един от тях е “Как да се ЧУВАМЕ? и как да се ВИЖДАМЕ?”. Помниш ли “Аватар”? (не, не питам дали ти е харесал филмът, това е без значение : )) Помниш ли тяхното “I see you“?

Как аз да те видя така? Как ти да ме видиш?

Като първо започнем да се учим да виждаме себе си. Ако опитам да отида при теб, без да вървя към себе си, само ще се скитам. Ако опиташ да дойдеш при мен, без да си се отбил при теб си, ще е много трудно да си вземеш от мен каквото и да е. Независимо колко ти харесва и колко искам да ти го дам.

Как да стигна до себе си? Как да започна да слушам себе си? Да се виждам?
Ами с нещо “малко”, нещо основно. Нещо лесно, нещо достъпно.

Има безбройни добри “начала” за това.
Мога да започна да си задавам любимият въпрос “защо?”.
– Защо искам това? Защо реагирам така? Защо се чувствам така?
– Ами защото еди-какво-си.
– А защо ми е еди-каквото-си?
– Ами защото…
И т.н. докато не разбера наистина защо.

Мога и с друг любим въпрос: “И к’во от т’ва?”
– Аз това и това!
– И к’во от т’ва?
– Ами еди-какво-си!
– И к’во от т’ва?
– Ами …
И т.н. докато не стигна до “еми да, и к’во толкова”. Което си е същото онова “наистина защо” искам, правя, чувствам нещо.

Може да спра, за да усетя какво ми носи мисълта за онова, което правя, за което искам, или за начинът, по който реагирам. Светло ли се усещам? Тежко ли? Приятно или неприятно? Как? Ако не ми носи лекота, мога да поиграя мисловно с други варианти на действия и реакции. Ако помисля да направя това и това, как се усещам? Ако е по-леко, ок. Ако не – продължавам играта. Лекотата ми показва кое ще ме доведе до онова, което наистина искам да ми се случва.

Може да седна и да пиша, да пиша, да пиша всичко, което ми хрумне – без да спирам, без да го мисля, без да търся или очаквам последователност, свързаност, логика. По-лесно не мисля, когато пиша на лист, отколкото на файл. И обикновено сред всички безсмислици, в един момент започват да излизат разни неща, дето иначе не искам да си ги кажа. А дори и да не излязат такива, поне се разсмивам : ))) От което ми олеква, става ми по-ведро. А от там и по-ясно всичко.

Може и да потърся помощ. “Здрасти, Лили… не успявам да се справя сама, помагай! Става дума за това и това.”

Може просто да спра да правя каквото и да е и да оставя всичко да си тече. Или да изляза, да вървя и да си повтарям нещо – питане, песен, ом, дума някаква.

Може всичко. Важното е да стигна до малко повече разбиране за и със себе си. Малко по-наясно какво правя, аз. Какво сътворявам, каво получавам, какво имам с нещата, които мисля, искам, върша, чувствам:

Живот или Смърт?

~~~~~

~~~

~

Ясен Николов, с почит към Живота, който сте, и с любов към Живота, който сме: