И ний вървим, вървим, вървим, вървим натааатък…

…. и няма край, и няма край на шир и длъж!

~ ~ ~ ~

Свобода.

Това е думата за тази година.

СВОБОДА

~ ~ ~ ~

Не мога да отделя тази от миналата. Не е точно вярно, но всичките ми години се стичаха, носейки натрупванията си, за да мине интензивният катарзис на 2012-та. С всички въпроси “това мое ли е? аз ли мисля така? истина ли е за мен?” и изчистване на онова, което не припознавам вътре, дълбоко в себе си.

Всичките ми години вляха себе си в тази дълбока, отсяваща, пречистваща 2012-та. А тя разстла резултата си, за да създаде нова, различна основа за онова, което тепърва започва.

Всеки момент от живота е резултат от всички минали моменти, да. Но представете си пясъчен часовник. Стеснението в средата е 2012-та. В горната му част са всички минали преди нея години. Те се струпват там, тя преработва онова, което носят, и го пуска – за да започне да покрива новата плоскост, новите хоризонти.

Разбира се, че не казвам “това е окончателното изчистване и край – вече блестя в божественото съвършенството” : )))))  Процесът е вечен. Откриването на истинското и светлото ни продължава, тече, разкрива. Непрестанно.

~ ~ ~ ~

Думата за тази, 2013-та, година, е Свобода.

Свободата е в Обичта.

Намерената обич към всяко едно нещо, добавя свобода в мен. Защото първо дава свобода на него. Свобода да бъде каквото е.

Теоритично звучи, нали? Толкова сме свикнали обичта ни да изисква, да поставя условия, да използва.

Ето набързо само някои от по-тежките ключови “проблеми”:

С Обичта няма “раздяла”. Ако нещо … някой… си отиде от теб, това (както и всичко друго) променя само пътищата ви. Не променя обичта ти. Ако те боли… заобичай го истински най-сетне. Обичта не боли. Болката идва от другаде – от желанието нещо да продължи вечно, или пък да бъде наше, да остане с нас, от страха, че няма да получаваме повече онова, което ни е харесвало, от това, че сме отхвърлени и т.н. Това очевидно не е “боли ме, защото го обичам”, а “боли ме, защото не се обичам”. Освободи го от своите нужди, претенции и зависимости – и ще олекне на всички. Приеми правото му на избор – неговият избор си е съвършен за него. Можеш ли да приемеш “грешният” според теб избор? А можеш ли да не го наричаш “грешен”?

Знам какво говоря.

От мен си отидоха любими мои, отидоха си и приятели: някои си отидоха от този свят, други си отидоха, продължавайки в него.

Но няма да говорим за това сега. Важното е, че когато останеш в Обичта, тогава можеш да освободиш тях. Направиш ли го, оказва се, че свободният си ти.

Другият труден, труден момент… взривяването ми отвътре от всички изверги, насилници и други степени на падения… към деца, към възрастни, към животни, към всички ни, към Земята, към…

“Love is the answer”, пеят много посланници. Теоритично, отново. Нали?
Как да отговориш с обич на някой, който пребива дете? Или дере животно живо?

Ами като прегърнеш факта, че той е също толкова несъвършен, колкото си ти. Всички правим онова, което смятаме за правилно, за възможно в момента. Всяка наша постъпка е най-доброто, което можем сега. Тяхното най-добро е варварско в моите очи точно толкова, колкото моето най-добро е варварско в очите на други. Те не са различни от мен.

Това е приемане, което разтоварва. Разтоварва мен. Обич към онова, което всички сме. Това освобождава. Освобождаването отваря простор и врати – за да мога да правя по-пълноценно нещата, които смятам, че ще донесат промяна.

И това е много трудна и дълбока тема. И пак минавам само по крайчето й. Но важното е, че обичта в приемането, дава свобода за промяна.

Това са реални неща, от моя живот, моята опитност – сблъсках се с насилие над дете, както и с жестокост към животни. И установих, че и аз правя същото… в друг, макар и малко по-нежен и завоалиран план. Аз не съм различна от никого. Аз реагирам по-бързо и лесно на “добро”, отколкото на “лошо”. Резултата от потока “добро” към мен, дава по-бързи “добри” резултати, отколкото обратното. Така че обвинението, агресията, гнева, отричането, желанието за възмездие или каквото там друго, не са отговорът. Обичта е. Обичам те, Верче-другите, прости ми и бъди простена.

~ ~ ~ ~

Думата за тази, 2013-та, година, е Свобода.

Свободата е в Обичта.

За нея минах през “загуби”, през нови хоризонти, пътувах, загубих себе си, в известен смисъл загубих професията си.

Срещнах нови спътници, нови водачи, нови сили. Осмелих се в нови неща.

Видях онези до мен по нов начин.

Да видим всичко това на какво различно ще отвори място през 2014-та.

~ ~ ~ ~

Благодаря ви, всички мои моменти, срещи, спътници, предизвикателства, камъчета в обувката, мигове на откровение