Помниш ли, когато малкият Анакин
поправи шейната, за да участва в
състезанието?
Момента, в който тя заработи?
Дъ сейм хиър : )))
IT’S WORKIIIIIIIIIING!
Започнах този сайт, за да:
– сме си полезни един на друг, споделяйки собствения си опит
– търсим, анализираме и т.н. на начини да “живеем ок”
Водеше ме (разбирай “престраших се”) желанието ми да благодаря за онова, което аз съм намерила, срещнала, пробвала, научила. И да го дам. “Предай нататък” : )
Първото нещо, което стартирах, беше проекта “Предизвикай се!”. Защо него? Ами защото всеки от нас има по нещо, което иска да направи, но все някак се случва, че не успява. Или дори не започва.
А, по мое си наблюдение, качеството на живот пряко зависи от това дали правим неща, които искаме И, ако не успеем, какво правим после.“Провалите” не са “лошо” нещо. Но спирането след тях, води до застой и други търкаляния “по нанадолу-то”.
Моето предизвикателство беше:
Всеки прекрасен Божи ден, т.е. 365 такива, да рисувам по (поне) една скицичка на нещо, което ме е направило щастлива!
Малко предистория:
- като малка съм рисувала. Не помня да ми е било страст като СТРАСТ. Но винаги е било нещо “мое”.
- може би първият ми ярък детски спомен е как седим с брат ми на кушетката в кухнята, и той (да кажем 4-годишен) рисува кръгчета на стената с химикал. Аз (да кажем 2-годишна) също опитвам, но не става. Помня безсилието и отчаянието си тогава: аз знам какво трябва да направя, правя го, а то не СТАВА! Едно нищо и никакво, абсолютно невъзможно кръгче!!! Не мога И НЕ МОГА!!!!
- единственото обучение по рисуване, което съм имала, е кръжока в 5-ти клас (плюс/минус 1) и часовете по рисуване до 7-ми.
- в 7-ми клас ми хрумна да кандидатствам в Художествената. Даже си намерих някакъв курс, но така и не отидох. Защото реших, че обичам животните повече рисуването и кандидатствах (и учих) Биология.
- от тогава (от преди 25 години) съм рисувала може би 6 пъти – една прерисувана илюстрация от “Тримата мускетари”, Дакси (с въглен) и ето тези неща:
- винаги съм си казвала, че ще се върна към рисуването
И така, започнах с моето целенасочено 365-дневно предизвикателство. Без абсолютно никакви амбиции – та моите умения са като за 5-ти клас : )))
В началото ситуацията беше почти като първият ми детски спомен: взимам таблета, но едно кръгче не мога да направя : )))) Но избраната форма на рисуване – скицички, ми позволява да успея и само с чертички, така че: смело напред : )))
Един месец по-късно резултатите са:
- Рисувам – не само скици
Снощи-днес нарисувах ето това встрани →
Разбира се, че съм използвала снимка. И че Фотошоп е хубаво нещо (има ънду, което си е едно от най-чудесните човешки хрумки). А и че далеч не е перфектната рисунка. Но АЗ бях изключително изненадана, че мога да я нарисувам. Никога не съм рисувала толкова голямо, детайлно (и цялото в косми!) нещо.
Докато рисувах, научих толкова неща за светлината и за рисуването й, колкото … никога до сега. Самонасочващ се процес на самообучение:
Първо се чудех как да започна – намерих как. За да продължа, обаче, това вече не вършеше работа. Намерих друг начин. За следващия пас то пък вече не само не ставаше, но и направо разваляше направеното до сега.
Изнамерих друга “техника”. Тя стана ненужна (и вредна) за следващия етап и т.н.
Когато стана готово (не, не е готово като ГОТОВО. Но един Калин отдели години от живота си, за да ме научи, че “враг на доброто е по-доброто”. А друг Калин видя, че не съм си завършила това образование и ме дообработи с “Good Is Good Enough”. Така че го обявих за “готово”. Калини, благодаря ви : ))))), го гледам и… хем съм щастлива и горда (да : )))), хем съм озадачена от хубавия резултат.
Излезе, че мога да нарисувам каквото не мога да нарисувам (?!)
И че само е трябвало да започна да рисувам, за да започна да рисувам (!)
- Успявам с много повече неща, не само с ежедневното рисуване на скици.
Подобри ми се време-намирането. Самомотиворането. Увереността. Като цяло ми е по-леко: да завършваш деня си, припомняйки си щастливите моменти, не е шега работа : )))) - Други хора се вдъхновиха да последват импулсите си да започнат своите “предизвикателства”!
Едни – явно, други не. (Миро даже се съгласи “Песента на Хадар” да бъде не само при него, а и тук,). С едни заедно измислихме какви да са условията и формулировките на предизвикателствата им (много съм добра в това, ей! : ))), с други – не. Но това не са сред нещата, които имат значение : ))) Изключително съм щастлива, защото запалих искричка : ))) И много благодарна за възможността: да дам някому нещо, което му е нужно – за да се почувства с живота си по-добре!
В крайна сметка това е – да бъдем приятели с Живота, да се разбираме надълбоко и да си взаимодействаме с лекота. Life Whisperers : ))))
Да, в този месец (пак с подтик от Калин : )))) даже и определение си намерих:
Life Whisperer!
Харесва ли ти? : )))))